Флуоресцентните багрила се отнасят до вещества, които излъчват светлинна вълна с определена дължина на вълната, която е по-голяма от светлинната вълна, която абсорбира светлината, и са предимно съединения, които съдържат бензолни пръстени или хетероцикли и имат конюгирани двойни връзки.
Често използваните флуоресцентни багрила са описани както следва:
(1) Често използвани флуоресцентни багрила за маркиране на имунофлуоресценция
FITC (флуоресцеин изотиоцианат): зелено 530 nm
PE (фикоеритрин): оранжево жълто 575nm
488nm дължина на вълната на възбуждане на лазер от йон на аргон
APC (алофикоцианин): червен 660nm
630nm дължина на вълната He-Ne лазер или червено диодно лазерно възбуждане
PerCP (полификоксантин хлорофилен протеин): тъмночервен 675nm
PI (пропидиев йодид): оранжево червено 620nm
(2) Клетъчна автофлуоресценция
Сигналът за автофлуоресценция е шумов сигнал, който в повечето случаи пречи на разделителната способност и измерването на специфични флуоресцентни сигнали. При измерването на имуноцитохимията и т.н., за флуоресцентните антитела с ниски нива на свързване, ключът е как да се подобри съотношението сигнал / шум.
(3) Имунофлуоресцентно етикетиране
Често използваното маркерно оцветяване е директно имунофлуоресцентно оцветяване и индиректно имунофлуоресцентно оцветяване. Когато се извършва двупараметричен или многопараметричен анализ, често е необходимо да се извършва комбинирано маркиране на флуоресцентни антитела. В момента има двуцветни, трицветни и четирицветни етикети.

